Българин. Едва се влачи по пустинята
Българин. Едва се влачи по пустинята. Съкрушен, вдига глава нагоре и казва:– Господи, как ми се пие вода…Изведнъж небето се разтваря и пред него пада една лопата. Отгоре се чува глас:– Копай!Копнал малко и излязла вода. Напил се той и казал:– Господи, вече не съм жаден.Глас отгоре:– Върни лопатата!Хвърлил нагоре лопатата българинът и тя изчезнала….