Eдин стар индианец отишъл в банката и поискал заем от 500 долара.
– За какво ще използваш сумата? – попитал банковият служител.
– Ще ходя до града и ще продавам украшенията, които правя.
– А имаш ли нещо за обезпечение на заема?
– Не знам какво е “обезпечение”.
– Ами обезпечение е някаква ценна вещ, която може да покрие размера на заема. Нещо като залог.
– Аха, залог! Не, нямам.
– Имаш ли автомобил? – отново попитал служителят.
– Имам – малък камион от 1949 г.
– Не върши работа – отвърнал служителят. – А имаш ли животни?
– Имам кон.
– На колко години е?
– Не знам. А и зъбите му изпопадаха, та не може вече да се определи.
Накрая все пак отпуснали заема на индианеца. Той взел 500-те долара и си тръгнал. След няколко седмици отново дошъл в банката, извадил пачка долари, отброил толкова, колкото било необходимо и върнал заема на банката, а другите пари скрил в пазвата си.
– Какво смяташ да правиш с останалата сума? – се поинтересувал банковият служител.
– Ще си ги държа във вигвама.
– Можеш да ги оставиш на депозит в нашата банка.
– Не знам какво е “депозит” – отвърнал индианецът.
– Ами ти даваш парите си на банката, тя се грижи за тях, а когато ти потрябват, можеш да си вземеш.
Старият индианец вперил пронизващ поглед в банковия служител и попитал:
– А банката какво ще ми даде в залог?
Eдин стар индианец отишъл в банката
