Марийка от Габрово инструктира Иванчо:
– Утре родителите ми отиват на театър и ти можеш дойдеш у нас, става ли?
– А как да разбера, че наистина вече са тръгнали?
– Ти ще дойдеш пред нас и когато родителите ми излязат, аз ще хвърля 1 левче на тротоара. Когато чуеш, че падне, значи съм сама и можеш да дойдеш…
В уречената вечер Марийка хвърля левче през прозореца и започва чака. Чака, чака, но Иванчо го няма. Изгаряща от нетърпение, тя тича надолу и го вижда да търси нещо по земята.
– Защо не се качваш?
– Търся левчето…
– Глупако, аз го завързах за конец и го издърпах отново горе!
Марийка от Габрово инструктира Иванчо
