Върви през гората хипопотам – тъжен, претъжен. Насреща му – жираф.
– Какво си оклюмал, братко?
– Остави се – казва хипопотамът. – Нищо не ми е наред. Съкратиха ме, вкъщи е бардак, пари няма и не се задават…
Жирафът почва да го успокоява:
– Братче, не се оклюмвай! Животът е така – когато на едно място не ти върви, на друго ще ти тръгне! На това му се вика диалектика – философите са го казали – в живота има и бели, и черни дни. Ако днес ти е черен ден, значи утре ще бъде бял и светъл…
След седмица жирафът пак среща хипопотама. Още по-оклюмал.
– Какво ти е, братко?- Знаеш ли, ти се оказа прав – отвръща хипопотамът. – Само че оня ден се оказа, че е бил бял…
Тъжен хипопотам
