Прибира се късно една зима вечер Асан, обаче трезвен. Айшето го напада “Асан, афухолист, разби ми живота, изгори ми душата…”
Асан я прекъсва
– Трезвен сан, ма, Айше! – и и дъхва
– Верно, бе Асан! Че каде бешИ? Що се връщаш толкоз късно?
– На лексия бях
– Какой туй Лексия, бе Асан? Да не е някой уруспия?
– Не ба Айше. Сядаш в клуба и ти обясняват. За преустройството
– Кой туй преустройство, ба Асане?
– Ей ся шти обяснявам.
Печката имала хубава жарава – таман и било време да и се сложат въглища. До нея две кофи — едната с въглища, другата празна. Хасан хванал пълната кофа, пресипал я със замах в празната и казал:
– Ей туй начи Преустройството. Едната кофа пак пълна, другата пак празна, у печката не влиза нищо, ама са дига джангър и пепел.
Прибира се късно една зима вечер
