Един рицар се готвел да замине на кръстоносен поход. Той повикал най-добрия си приятел и му казал:
– Ти си най-верният ми и предан човек в целия свят. И аз ти имам пълно доверие. Виж сега за какво става въпрос! Сложих на жена ми целомъдрен пояс, за да не ми кръшка, докато ме няма. Но ми хрумна следното – ами, ако ме убият в тази свещена война? Затова ето ти ключа от пояса. И ако дойде вестоносец и съобщи, че вече не съм между живите, отключи пояса и се ожени за моята вдовица!
И така, рицарят се качил на коня си и препуснал, за да се присъедини към своята армия, която била далеч от замъка му. След няколко часа езда спрял да си почине. Тогава забелязал на хоризонта друг конник, който бързо се приближавал към него. Кръстоносецът застанал нащрек с ръка върху дръжката на меча. Но когато ездачът приближил, се оказало, че това е най-добрият му приятел. Рицарят попитал:
– Какво става, верни друже? Да не би кралят да е оповестил, че походът се отменя? Пък аз да не съм разбрал?
Онзи отговорил:
– А, не, не! Просто е станало едно малко недоразумение. Дал си ми друг ключ.
Един рицар се готвел да замине
