– Жоро, аз в неделя ще се женя! И като мой най-добър приятел те каня на сватбата!
– Много се радвам, Ванка! Айде, честито!
– Честито, ама – за малко да се развали работата!
– А, стига, бе? Защо така?
– Виж сега… Моята годеница има по-млада сестра. Деветнайсет годишна палавница! И когато отида у тях, все се фръцка с някакви къси полички и рязани потничета!
– Ох, котьо…
– Не стига това, ами все уж случайно изпусне нещо. И се наведе бавно пред мене да го вземе. И ми показва цялото съдържание на деколтето си!
– Тая била опасна, бе!
– Та, вчера, значи ми се обади…
– Кой? Оная, по-младата?
– А, не, бе! Баба Яга! По-младата, много ясно! Та, обади ми се и ме помоли да ида у тях. Да сме разгледали заедно поканите за сватбата! Била съвсем сама, ама аз да не съм се притеснявал!
– Опа! Имам някакво предчувствие!
– Нали, нали? Та, отидох аз там. А тя ми отваря… дръж си шапката!… само по една къса, хлабаво завързана хавлия!
– Леле, майко!
– Едвам влязох в антрето и оная ми се хвърли на врата! И като започна – харесвала ме, обичала ме, ах, защо не ме била срещнала преди кака си! И т.н., и т.н…
– И ти какво и отговори?
– Аз смотолевих: “Просто – не знам какво да кажа…” А тя ми вика: “Не е нужно да казваш нищо! Просто ела с мен в стаята и ще ме имаш!”
– Боже Господи! И какво стана по-нататък!
– По-нататък ли? Изхвърчах от апартамента като куршум! Тя се развика след мене: “Хей! Къде хукна?” Но аз даже не се обърнах. Не си направих даже труда да викна асансьора, а слязох на бегом до стълбите. Излязох пред блока. И тъкмо стигнах до колата… ИЗНЕНАДААА!!! Там стоеше бащата на моята годеница и на палавата и сестричка! Просълзи се, потупа ме по рамото и каза: “Браво, моето момче! Подложихме те на тоя малък тест за вярност! И ти геройски устоя на изкушението! Добре дошъл в моето семейство!”
– Е, браво, наистина…
– Какво “браво”, бе? Ако не си бях забравил пр*зервативите в колата – щеше да видиш едно “браво”!
Жоро, аз в неделя ще се женя!
